Постинг
31.10.2007 18:50 -
виж как стоят нещата, мацко
Автор: zvezdata17
Категория: Лични дневници
Прочетен: 649 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2007 14:51
Прочетен: 649 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.11.2007 14:51
B събота общо взето напрежението във въздуха се усещаше от всички. Нашият триъгълник беше станал много популярен.
Идваха разни девойки да ме целуват по бузите и да ми казват, че са на моя страна.?!?
Само чаках и К да се появи, защото исках да видя от входа къде ще се насочи - към мен или към Шивачката и компанията й. А те бяха в пълно бойно снаражение - нокти, коси, чизми, брокати. трябваше им само една сцена на колелца и бяха готови за карнавала. Шивачката се мазнеше на всички, струваше ми се, че гледаше да привлече на своя страна и куцо и сакато. Позволи си на два пъти да ме посочи с пръст.
Аз си представях как й отгризвам пръстa до китката. Бях си дала обещание - ако К. дори само веднъж й проговореше, щях да скъсам с него още същата вечер. Смисъл, леко ми беше писнала тази игричка, пък онази на всякъде тръбеше, че нямало да допусне да свири втора цигулка. Наглостта й растеше. Още не разбирах какво й дава толкова увереност, за да се смята за моя конкуренция и да се бори за място в оркестъра.
К. ми се обади преди да изляза, всичко беше наред. Каза, че ако Шивачката се държи тъпо, ще й каже всичко в очите.
Не можех да проумея къде се бави. Минути преди да започне джангъра, точно когато всички се бяха натъпкали в диското и гледаха кой пръв ще излезе на дансинга, Шивачката прекоси цялата дискотека за да стигне при мен, добре осъзнавайки, че с тази постъпка вече е привлякла всички погледи към нас.
Дойде на масата ми, аз казах на гърлите ми да се махнат за малко. Тя седна до мен и извади плик със снимки с думите "Виж как стоят нещата, мацко". Веднага се сетих какви са снимките и какви са нещата. И още преди да съм погледнала към тях, си наложих пълно самообладание. Говорех си наум да не избухвам и да не рухвам.
Снимките бяха с К, разбира се. Една по една с наложена усмивка ги разглеждах. Бяха запечатали моменти на пълно щастие. Все едно са от медения им месец. Пред мостчета, на купони, на пейка... ей такива, не просто ей такива - грешка - това бяха нашите места!!! На мен и К. Аз нямах нито една снимка с него, защото нали се криехме и да не би баща му... А понеже тази не се водеше неговото гадже, снимките с нея не го правеха путьо (предишния постинг разяснява работите). Стигнах до последната и знаех, че преди да й ги върна вече трябваше да съм измислила какво да й кажа. В този момент забелязах К. Стоеше прав и се чудеше накъде да погледне. Никой не помръдваше, въпреки че музиката вече беше започнала да тряска в ушите. Най-вече момичетата, тази ситуация си беше класическа сапунка ебаси. Казах на Шивачката, че я съжалявам и й върнах снимките. Не го бях измислила предварително, "съжалявам те" се изпълзна само от устата ми.
К просто й заповяда да се махне и седна до мен. Успокои ме с думите, че явно момичето не е в ред и че си е въобразила много неверни неща. Аз пък нито чувах, нито виждах, само се чудех как да скрия всичко, което се наддигаше в мен. Премислях трескаво какво да й направя. През главата ми минаваха по десет идеи наведнъж -да я оскубя, да я залея, да я подпаля. Даже да изчукам К пред очите й, охо- не, не само като възможен вариант. И изведнъж ме фрасна реалността по челото - ами че той К. е виновен за всичко. На къв се прави?! Седнал да ме успокоява. Той не е излизал с нея само като с приятелка. започнаха да ми се връщат образите от снимките - те се целуваха! държаха си ръцете навсякъде. крили са се от мен. този мухльо е играл двойна игра. имал нужда да общува и с други жени. пълен путьо - ей затова и му го казах в събота. това го съкруши и той излезе без да каже и дума. Постави ме в шах-мат. Излязох аз виновната, ебаси. Стоях още малко и излязох да го търся. исках да го намеря и да го смеля на кайма. коагто не го намерих в следващия един час, вече исках само да го намеря и да му кажа колко съм обидена. след още един час звънене и разпитване, исках само го чуя и да му се извиня. ма толкова ми е акъла и на мен понякога. любовта си е кучка.
Идваха разни девойки да ме целуват по бузите и да ми казват, че са на моя страна.?!?
Само чаках и К да се появи, защото исках да видя от входа къде ще се насочи - към мен или към Шивачката и компанията й. А те бяха в пълно бойно снаражение - нокти, коси, чизми, брокати. трябваше им само една сцена на колелца и бяха готови за карнавала. Шивачката се мазнеше на всички, струваше ми се, че гледаше да привлече на своя страна и куцо и сакато. Позволи си на два пъти да ме посочи с пръст.
Аз си представях как й отгризвам пръстa до китката. Бях си дала обещание - ако К. дори само веднъж й проговореше, щях да скъсам с него още същата вечер. Смисъл, леко ми беше писнала тази игричка, пък онази на всякъде тръбеше, че нямало да допусне да свири втора цигулка. Наглостта й растеше. Още не разбирах какво й дава толкова увереност, за да се смята за моя конкуренция и да се бори за място в оркестъра.
К. ми се обади преди да изляза, всичко беше наред. Каза, че ако Шивачката се държи тъпо, ще й каже всичко в очите.
Не можех да проумея къде се бави. Минути преди да започне джангъра, точно когато всички се бяха натъпкали в диското и гледаха кой пръв ще излезе на дансинга, Шивачката прекоси цялата дискотека за да стигне при мен, добре осъзнавайки, че с тази постъпка вече е привлякла всички погледи към нас.
Дойде на масата ми, аз казах на гърлите ми да се махнат за малко. Тя седна до мен и извади плик със снимки с думите "Виж как стоят нещата, мацко". Веднага се сетих какви са снимките и какви са нещата. И още преди да съм погледнала към тях, си наложих пълно самообладание. Говорех си наум да не избухвам и да не рухвам.
Снимките бяха с К, разбира се. Една по една с наложена усмивка ги разглеждах. Бяха запечатали моменти на пълно щастие. Все едно са от медения им месец. Пред мостчета, на купони, на пейка... ей такива, не просто ей такива - грешка - това бяха нашите места!!! На мен и К. Аз нямах нито една снимка с него, защото нали се криехме и да не би баща му... А понеже тази не се водеше неговото гадже, снимките с нея не го правеха путьо (предишния постинг разяснява работите). Стигнах до последната и знаех, че преди да й ги върна вече трябваше да съм измислила какво да й кажа. В този момент забелязах К. Стоеше прав и се чудеше накъде да погледне. Никой не помръдваше, въпреки че музиката вече беше започнала да тряска в ушите. Най-вече момичетата, тази ситуация си беше класическа сапунка ебаси. Казах на Шивачката, че я съжалявам и й върнах снимките. Не го бях измислила предварително, "съжалявам те" се изпълзна само от устата ми.
К просто й заповяда да се махне и седна до мен. Успокои ме с думите, че явно момичето не е в ред и че си е въобразила много неверни неща. Аз пък нито чувах, нито виждах, само се чудех как да скрия всичко, което се наддигаше в мен. Премислях трескаво какво да й направя. През главата ми минаваха по десет идеи наведнъж -да я оскубя, да я залея, да я подпаля. Даже да изчукам К пред очите й, охо- не, не само като възможен вариант. И изведнъж ме фрасна реалността по челото - ами че той К. е виновен за всичко. На къв се прави?! Седнал да ме успокоява. Той не е излизал с нея само като с приятелка. започнаха да ми се връщат образите от снимките - те се целуваха! държаха си ръцете навсякъде. крили са се от мен. този мухльо е играл двойна игра. имал нужда да общува и с други жени. пълен путьо - ей затова и му го казах в събота. това го съкруши и той излезе без да каже и дума. Постави ме в шах-мат. Излязох аз виновната, ебаси. Стоях още малко и излязох да го търся. исках да го намеря и да го смеля на кайма. коагто не го намерих в следващия един час, вече исках само да го намеря и да му кажа колко съм обидена. след още един час звънене и разпитване, исках само го чуя и да му се извиня. ма толкова ми е акъла и на мен понякога. любовта си е кучка.
виж как стоят нещата, мацко II
виж как стоят нещата, мацко III
Как звънят мобилните телефони на бг поли...
виж как стоят нещата, мацко III
Как звънят мобилните телефони на бг поли...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 92
Архив
Блогрол